argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
26.01.2024 г., 9:59 ч.

Репортаж от един пиян гладиатор 

  Поезия
352 8 14

 

Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.

 

— На жарава е лесно, ще кажа,
да оголят зъбите си остри,
да ме гледат подобно прокажен –
на човека последната мостра.

 

И, паве по паве, нелогично,
без страхът да ми спъва нозете,
ще разкъсам балтона си лично –
като факла плътта ми да свети.

 

— Тези постни ребра ли ви трябват
да заситите днеска глада си,
или само на подлото нрава?
Наизуст съм научил смъртта си

 

и сега като шут ви се плезя,
здраво стъпил на двата си крака.

 

Не от вълци са моите белези,
а от кучета, скрити зад мрака.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??