27 янв. 2006 г., 17:07

Решение

1.1K 1 8

Прости , че пак заплаках...Без да искам!
Не се опитвах да те впечатля.
Че нещо ще се промени дори не мисля,
но просто.. тежко ми е ...затова.

Познавам те , харесваш флиртове и риска.
От мен изискваш винаги да замълча .
Да виждаш сълзите ми знам , не искаш 
но мъката си как да изгася?

Добре , не плача...ето ...извинявай
бе слабост просто ,... отшумя .
Че те ядосах с това , съзнавам 
и обещавам занапред да съм добра.  

Не тръгвай , искам да останеш !
Обиждай ме , мрази ме , удари,
и запрати  по мен каквото хванеш
но моля ти се..само не мълчи!!!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва! Вместо "че те ядосах с това", за да се подобри ритъма, според мен можеш да го обърнеш "че ядосах те с това". Иначе мисля, че заслужаваш 6!
  • да,Елена, тежко е,понякога се..."изпускаме"...не, не е човешко.
  • Този стих докосна душата ми. Видях себе си в него. Да,сълзите понякога идват без да искаме,но едва ли ще пресъхнат ако си тръгнем от човека, който ни ги причинява!
  • Много е хубаво БРАВО!!!
  • смятам, че никой мъж не заслужава да сме мазохисти и да се съобразяваме само и единствено с Него

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...