27.01.2006 г., 17:07

Решение

1.1K 1 8

Прости , че пак заплаках...Без да искам!
Не се опитвах да те впечатля.
Че нещо ще се промени дори не мисля,
но просто.. тежко ми е ...затова.

Познавам те , харесваш флиртове и риска.
От мен изискваш винаги да замълча .
Да виждаш сълзите ми знам , не искаш 
но мъката си как да изгася?

Добре , не плача...ето ...извинявай
бе слабост просто ,... отшумя .
Че те ядосах с това , съзнавам 
и обещавам занапред да съм добра.  

Не тръгвай , искам да останеш !
Обиждай ме , мрази ме , удари,
и запрати  по мен каквото хванеш
но моля ти се..само не мълчи!!!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва! Вместо "че те ядосах с това", за да се подобри ритъма, според мен можеш да го обърнеш "че ядосах те с това". Иначе мисля, че заслужаваш 6!
  • да,Елена, тежко е,понякога се..."изпускаме"...не, не е човешко.
  • Този стих докосна душата ми. Видях себе си в него. Да,сълзите понякога идват без да искаме,но едва ли ще пресъхнат ако си тръгнем от човека, който ни ги причинява!
  • Много е хубаво БРАВО!!!
  • смятам, че никой мъж не заслужава да сме мазохисти и да се съобразяваме само и единствено с Него

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....