12 нояб. 2013 г., 18:54

Решение

618 0 2

        

         РЕШЕНИЕ

 

Отдавна съм решила да обичам

без порядки и отплата,

така по-лесно и спокойно дишам,

храна е обичта ми за душата.

 

Не се терзая, че отсреща

на обичта ми няма аналог,

все някога и всички ще усетят,

че смисълът в живота е любов.

 

На мен ми стига светлината

в душата ми и нежният и трепет

разливаща към всичко топлината,

преливаща в сърцата нежен шепот.

 

И стига ми да видя във очите

на другите блестящите искри,

обичаш ли постигаш и мечтите,

и бленувани духовни висини.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...