12.11.2013 г., 18:54

Решение

615 0 2

        

         РЕШЕНИЕ

 

Отдавна съм решила да обичам

без порядки и отплата,

така по-лесно и спокойно дишам,

храна е обичта ми за душата.

 

Не се терзая, че отсреща

на обичта ми няма аналог,

все някога и всички ще усетят,

че смисълът в живота е любов.

 

На мен ми стига светлината

в душата ми и нежният и трепет

разливаща към всичко топлината,

преливаща в сърцата нежен шепот.

 

И стига ми да видя във очите

на другите блестящите искри,

обичаш ли постигаш и мечтите,

и бленувани духовни висини.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...