Nov 12, 2013, 6:54 PM

Решение

  Poetry » Other
614 0 2

        

         РЕШЕНИЕ

 

Отдавна съм решила да обичам

без порядки и отплата,

така по-лесно и спокойно дишам,

храна е обичта ми за душата.

 

Не се терзая, че отсреща

на обичта ми няма аналог,

все някога и всички ще усетят,

че смисълът в живота е любов.

 

На мен ми стига светлината

в душата ми и нежният и трепет

разливаща към всичко топлината,

преливаща в сърцата нежен шепот.

 

И стига ми да видя във очите

на другите блестящите искри,

обичаш ли постигаш и мечтите,

и бленувани духовни висини.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...