10 сент. 2008 г., 22:53

Решение...

1.4K 0 4

Искам да крещя, да чупя, вия,

болката си аз да изразя,

бутилка вино да изпия,

мъката си в ней да потопя!

Него или себе си обичам?

Сама не зная и реших

по-зла от дявола да стана

във този сатанински стих!

 

Намерих ли аз пътя,

защо, къде и докога?

В безумие аз пак се лутам

и чакам някой друг сега!!!

 

Ще се науча ли живота смело

да управлявам вече аз,

решение сърцето взело

и пиша, пиша... в този час!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм много сигурна,че писането помага,но времето лекува със сигурност!Поздрав за стиха!
  • !!!
    Поздрав!
    ~~~~~~~~
  • ще пишеш разбира се...
    никакво спиране!
    облекчава много...повярвай....
    поздрав вълчи....!
  • Дали ще се научиш, не знам, но че опитваш е похвално!
    И пиши, това помага!
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...