4 дек. 2014 г., 18:10

Решение

457 0 0

Слагам спомените в торба.

Изхвърлям тъжните си дни

в нощ студена.

Не искам повече да ме боли,

за щастие съм аз родена.

 

Слана попари моите мечти.

Трябва да живея.

Слабостта за миг превзе

граденото с години време.

Няма да се дам.

Славя се с достойно племе.

 

Сламена капела пази ме от

злобните очи.
Слагам розовите очила.

Продължавам да живея!

Имам вяра и надежда.

Не можеш да ме спреш.

Ще възкръсна, като птица Феникс!

Ще те победя - от пепелта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...