4 дек. 2014 г., 18:10

Решение

453 0 0

Слагам спомените в торба.

Изхвърлям тъжните си дни

в нощ студена.

Не искам повече да ме боли,

за щастие съм аз родена.

 

Слана попари моите мечти.

Трябва да живея.

Слабостта за миг превзе

граденото с години време.

Няма да се дам.

Славя се с достойно племе.

 

Сламена капела пази ме от

злобните очи.
Слагам розовите очила.

Продължавам да живея!

Имам вяра и надежда.

Не можеш да ме спреш.

Ще възкръсна, като птица Феникс!

Ще те победя - от пепелта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...