4 дек. 2014 г., 18:10

Решение

456 0 0

Слагам спомените в торба.

Изхвърлям тъжните си дни

в нощ студена.

Не искам повече да ме боли,

за щастие съм аз родена.

 

Слана попари моите мечти.

Трябва да живея.

Слабостта за миг превзе

граденото с години време.

Няма да се дам.

Славя се с достойно племе.

 

Сламена капела пази ме от

злобните очи.
Слагам розовите очила.

Продължавам да живея!

Имам вяра и надежда.

Не можеш да ме спреш.

Ще възкръсна, като птица Феникс!

Ще те победя - от пепелта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...