Реших да нарисувам доброта
и от простора си поисках цветовете!
От слънцето потърсих светлина
и от лъчите му, аз люлка си изплетох!
Създадох си дори една мечта,
оставих я да полети сред ветровете!
Сълзите се превърнаха в роса
и напоиха всяко малко цвете!
И позволих на Бог да си направи храм,
в сърцето ми да запечата светлината!
Светът осъжда всеки, вече знам,
но аз със радост продължавам през тълпата!