Реших да нарисувам доброта
и от простора си поисках цветовете!
От слънцето потърсих светлина
и от лъчите му, аз люлка си изплетох!
Създадох си дори една мечта,
оставих я да полети сред ветровете!
Сълзите се превърнаха в роса
и напоиха всяко малко цвете!
И позволих на Бог да си направи храм,
в сърцето ми да запечата светлината!
Светът осъжда всеки, вече знам,
но аз със радост продължавам през тълпата!
© Руми All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!