8.04.2016 г., 20:43

Решение

851 2 13

 

Реших да нарисувам доброта

и от простора си поисках цветовете!

От слънцето потърсих светлина

и от лъчите му, аз люлка си изплетох!

 

Създадох си дори една мечта,

оставих я да полети сред ветровете!

Сълзите се превърнаха в роса

и напоиха всяко малко цвете!

 

И позволих на Бог да си направи храм,

в сърцето ми да запечата светлината!

Светът осъжда всеки, вече знам,

но аз със радост продължавам през тълпата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...