8.04.2016 г., 20:43

Решение

850 2 13

 

Реших да нарисувам доброта

и от простора си поисках цветовете!

От слънцето потърсих светлина

и от лъчите му, аз люлка си изплетох!

 

Създадох си дори една мечта,

оставих я да полети сред ветровете!

Сълзите се превърнаха в роса

и напоиха всяко малко цвете!

 

И позволих на Бог да си направи храм,

в сърцето ми да запечата светлината!

Светът осъжда всеки, вече знам,

но аз със радост продължавам през тълпата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...