31 окт. 2019 г., 07:38

Решение

529 1 2

Решение

 

 

Ни ще съм последен, нито първи!

Живота си разумно изживях.

Не бях богат, ала не бях и беден.

С приятели във нощите гулях,

 

страстно любех, и любов раздавах

дори на непознатите жени.

Обичах, търсех, вземах, но и давах

и за това сега не ме боли!

 

Омръзна ми от клюки и комплоти!

От злоба, от ненавист и лъжи!

За туй ли Господ дал ни е живота

да го живеем в спор и крамоли?

 

Уморих се.Сили нямам вече

за да продължавам все така!

Да живее всеки е обречен,

както е обречен на смъртта!

 

Сам реших да търся тишината.

Тъмнината ще ме приюти.

Щом веднъж прегърне ме земята

и душата ще се укроти!

 

30.10.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...