31.10.2019 г., 7:38

Решение

520 1 2

Решение

 

 

Ни ще съм последен, нито първи!

Живота си разумно изживях.

Не бях богат, ала не бях и беден.

С приятели във нощите гулях,

 

страстно любех, и любов раздавах

дори на непознатите жени.

Обичах, търсех, вземах, но и давах

и за това сега не ме боли!

 

Омръзна ми от клюки и комплоти!

От злоба, от ненавист и лъжи!

За туй ли Господ дал ни е живота

да го живеем в спор и крамоли?

 

Уморих се.Сили нямам вече

за да продължавам все така!

Да живее всеки е обречен,

както е обречен на смъртта!

 

Сам реших да търся тишината.

Тъмнината ще ме приюти.

Щом веднъж прегърне ме земята

и душата ще се укроти!

 

30.10.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...