31.10.2019 г., 7:38

Решение

525 1 2

Решение

 

 

Ни ще съм последен, нито първи!

Живота си разумно изживях.

Не бях богат, ала не бях и беден.

С приятели във нощите гулях,

 

страстно любех, и любов раздавах

дори на непознатите жени.

Обичах, търсех, вземах, но и давах

и за това сега не ме боли!

 

Омръзна ми от клюки и комплоти!

От злоба, от ненавист и лъжи!

За туй ли Господ дал ни е живота

да го живеем в спор и крамоли?

 

Уморих се.Сили нямам вече

за да продължавам все така!

Да живее всеки е обречен,

както е обречен на смъртта!

 

Сам реших да търся тишината.

Тъмнината ще ме приюти.

Щом веднъж прегърне ме земята

и душата ще се укроти!

 

30.10.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...