_{(Вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-344)}

Реших...
 От днес
  Ще спра
   Да пиша
    Ден след ден
    И нощ след нощ
   Писма към теб
   Заредени със любов
   А да усещам
    Там отсреща
    Само лед
   Макар и да
    Не съм
     За мълчание със теб
      Сега
       Готов
 

Изтрих
 И скрих
 Завинаги
 Последните писма
  Към теб, защото
   Нямаш интерес
   И не знам дали
   Въобще четеш
 Усещам, че вече
  Няма те отсреща
  А там, зад милите очи
   Са само кухи дълбини
    Отвoрени единствено
    За ежедневни грижи
     И светски суети
       И удоволствия 
           кратковременни

Разбих се
 Във нищото
 Но ти простих
 Като реших
  За любовта си да не пиша
  Макар по-лесно бе
  Да се реша
  Да спра
   Да дишам

 
Но нейде там
 Във времето
 Оставаме
  Когато истински
  И искрено
  Чистосърдечно
  Се обичахме
 Да, аз и ти
  Завинаги
 Съединени
  Душа с душа
  Очи с очи
  Ръце с ръце
   Вплетени
  И тяло в тяло
   Сред светлина
   И ветрове
   Сред крясъка на хищни птици
  От суети недосегаеми
   И от лепкав мрак
  Непобедени
   Но покоряващи безбрежното небе
    Все по-нагоре
     И по-нагоре
    Откриващи един във друг
     Нови върхове
       И светове,
         Вселени…
 

Да, погълна се
 В пропастта на времето
  Тоз свят истински
  И остана там нейде надалеч
  Потънал
    Но жив 
      Като легендата за Атлантида
 Защото твоята душа
  Уплаши се
  И прие смъртта
   За себе си
    Като закон
    И тленността избра
  Ежедневието те сломи
  И ти
   Отрече вечността
   И любовта
   Завинаги
    Или поне така реши...
  Бе безумна грешка
    Защото дори
   Не разреши
    Всичките окови
    Около теб
    С един удар да строша
  И да победя
   Разрушението
   Самотата
   И смъртта
    Във теб
  Чрез огнения меч
  На любовта

Грешиш!
 Не можеш да ме спреш
 Да те обичам още
  И пак, и пак
 Както нямаш власт
  Над слънцето
   Да му забраниш да грее
  Нито над вятъра
   Да спре да вее
  Нито на чучулигата
   Да смълчиш да не пее
   Или на орела
    Да се рее
     Високо над полето
   Нейде там
     И навсякъде, където
     Не съществува
      Този бетонен свят
      От пари, стрес,
      Безпокойства, суета
      Излъскан празен лукс
      Заробен в кухи интереси
      И скъпи удоволствия
        Еднодневни
 Така не можеш да ми спреш
  И ти
   Сърцето
    Да те чувства
    Да те търси
    И обича
    Да те желае
    И мечтае
   И да вярва
    Че ще се събудиш
    И завърнеш
    В рая

Не се плаши!
 Но ти...
 Не можеш да ме спреш
 Да те докосвам
  С вятъра
 Да те целувам
  С всеки слънчев лъч…
 Да те прегръщам и обливам
  Чрез водата
  На реките и морето…
 И да милувам
  Краката ти с тревата
   Със много нежност…
 Да, не можеш да ме спреш
  И да бъда там високо
   Където
   В хоризонта
    Сливат се болезнено
    С несъгласие и мълнии
    Земята със небето...
  Не можеш да ме спреш
   И докато гледаш там
    От всеки стръмен връх
     Да бъда с теб
     И да те гледам със очите
      На орлите…
    Да ти пея с птиците
    Или въздишки по теб да роня
     С всяко есенно листо…
  Или чрез снежинките
   Да те гоня
   И в топенето им
    Да ми усещаш ти сълзите
  А когато искам -
   Да те разтърсвам
    На морето със вълните
    Или с гръмотевици
  Или да ти намигвам
   Със звездите…
  Да те целувам
   С януарски скреж по устните
  Както и да вълнувам
   Очите ти
    Чрез звездопади
     Чрез пламтящите зори
      Или с пълнолуния
      Или със дъги
       Във всички ярки цветове обляни
 

Да, аз мога
  И чрез прегръдките
  И целувките на други
  Влюбени във теб, 
    Които ще приемеш
 Да те обичам
  Пак
   Но винаги
   Ще усещаш недостатъчност
    Несъвършенство
    Липса
    Недоимък
    Празнота
      Нагон и страст
       Но без комфорт
       И без това разбиране
     Докато неосъзнато търсиш мен
     Ще чувстваш много самота
       И Суета
       И бедност
     Защото
       Няма да съм аз
       В когото
       Събират се
        Като във сноп лъчи
        И мраморни скали
         Чрез пламенната нежност
         Във вечност
         Всичките парченца личност
          Създадена
          Единствено
          За теб

            Във вечност
        От Бог
            Който дарява ме
              На теб
               Със пълния комплект любов
               Чиста, 
                 Небесна,
                   Съвършена
               Под форма най-човешка
               А в същността си вечна
             Създадена единствено за теб
               Във неизбежност
             Със мерките и кройките на този свят...
               Свят - твърде грешен
                 Но на злини богат
                 Откъм красота несъвършен
                 Омразен, разлагащ се
                 От егоизъм, завист, суета
                  От себе си тъй омерзен
                 И тленен…
              Свят, способен да бъде
                Единствено!
                  Утроба
                  _{(но не и жилище)}
                    За зачеване
                      На любовта!…

08.06.2020

_{(Вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-344)}

_П.П.

_Реших

  _{И посветих}

    _{Този разпокъсан стих}

      _{На Теб, вечна Любов}

       _{В очакване на чудото}

       _{На възкресението}

       _{От смъртта}

      _{И на победата}

        _{Завинаги}

      _{На Любовта}

         _{Над мрака}

         _{Над суетата}

         _{Над егоизма}

         _{Над нарцисизма}

           _{И над омразата}

         _{Но най-вече над смъртта}

           _{И над греха}