3 янв. 2007 г., 12:51

Реших на теб да ти помогна

685 0 4

 

 

Реших на теб да ти помогна

чрез поведение разумно

и стана нещо много чудно -

болката успях да превъзмогна

в бой с тежък предрасъдък,

чрез прагматичния разсъдък,

на съпреживяване отдаден,

но и с разум твърде хладен

към позицията греховна,

чрез невинност мила и съдбовна.

 

Врекох се да съм ти аз съпруг

с чувство ярко и любовно,

а пък ти усмихна се чаровно,

виждайки в мене някой друг

и затуй започнахме да спорим,

вместо мило, тихо да говорим,

но прочувствените ми слова

стигнаха до твоята душа

и показа, че чрез мен умееш

с любовта да се родееш.

 

Вече чрез покорното:”Добре!”

сложни отношения владееш -

с двама ни се ти гордееш:

всеки може туй да разбере,

сред море на страстите безумни,

търсещи изявите си шумни,

че проблясва там лъчът ни ясен,

слагащ край на пътя ти ужасен,

изтъкан от адския ти стон,

чрез невинност, взета за закон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Кити!
    Задаваш сложни въпроси и същевременно даваш верни отговори. Влез в тъканта на този текст, като начало, защото в него има вложен много опит по овладяването на нормалното индивидуално възпроизводство.
    Поздрав!
  • Този текст дава отговор на някои от въпросите, до които вече достигнахме.
    Поздрав, Анета!
  • По-добре е да има спор, а не мълчание!
    Аз се чудя, моята болка как да превъзмогна? Май, прекалено дълго сме мълчали!
    Поздрави, Валери
  • Добре описат път, извървян с взаимно желание.
    Помагане в посока към добри и позитивни чувства

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...