Jan 3, 2007, 12:51 PM

Реших на теб да ти помогна

  Poetry
680 0 4

 

 

Реших на теб да ти помогна

чрез поведение разумно

и стана нещо много чудно -

болката успях да превъзмогна

в бой с тежък предрасъдък,

чрез прагматичния разсъдък,

на съпреживяване отдаден,

но и с разум твърде хладен

към позицията греховна,

чрез невинност мила и съдбовна.

 

Врекох се да съм ти аз съпруг

с чувство ярко и любовно,

а пък ти усмихна се чаровно,

виждайки в мене някой друг

и затуй започнахме да спорим,

вместо мило, тихо да говорим,

но прочувствените ми слова

стигнаха до твоята душа

и показа, че чрез мен умееш

с любовта да се родееш.

 

Вече чрез покорното:”Добре!”

сложни отношения владееш -

с двама ни се ти гордееш:

всеки може туй да разбере,

сред море на страстите безумни,

търсещи изявите си шумни,

че проблясва там лъчът ни ясен,

слагащ край на пътя ти ужасен,

изтъкан от адския ти стон,

чрез невинност, взета за закон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Кити!
    Задаваш сложни въпроси и същевременно даваш верни отговори. Влез в тъканта на този текст, като начало, защото в него има вложен много опит по овладяването на нормалното индивидуално възпроизводство.
    Поздрав!
  • Този текст дава отговор на някои от въпросите, до които вече достигнахме.
    Поздрав, Анета!
  • По-добре е да има спор, а не мълчание!
    Аз се чудя, моята болка как да превъзмогна? Май, прекалено дълго сме мълчали!
    Поздрави, Валери
  • Добре описат път, извървян с взаимно желание.
    Помагане в посока към добри и позитивни чувства

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...