Реших се
"Събуждам се от този сън, ветрецът - мой другар го няма..."
Владислав Недялков
(посветено на Влади)
Реших се в миг след вятъра да тръгна
(премина той експресно покрай мен).
И от летаргия сърцето ми изтръгна.
Бе волен битник никому потребен.
За шепа грошове живяното продадох.
Понесъл раницата тромава на дните,
по хълма на живота бавно слязох
в пресъхнал валог идно запокитил.
Камбаната на детството удари.
Отекна ехото неистово в душата.
И гарван призрачен на По ме изпревари,
завардил подстъпите към далечината.
За неговото Nevermore не съм подготвен.
Трепери тялото - космическа антена.
Приема бъдеще - последен спомен
на неразчетена от никого поема.
Реших се в миг след вятъра да тръгна
(премина той експресно покрай мене).
И от летаргия сърцето ми изтръгна.
Бе сетен порив, даващ опрощение...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
