Ретроспекция

5 мар. 2013 г., 20:50

Поэзия

636 0 1

Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.

След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?

Ретроспекция

Свързани произведения

Комментарии

Предложения