Ретроспекция
899
0
1
Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Все права защищены
