hri100v (Христо)
10 1
Mar 5, 2013, 8:50 PM

Ретроспекция 

  Poetry
634 0 1

Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.


След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?

© Христо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??