Ретроспекция

5.03.2013 г., 20:50 ч.

Поезия

676 0 1

Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ретроспекция

Искате да прочетете повече?

Предложения