hri100v (Христо)
10 1
5.03.2013 г., 20:50 ч.

Ретроспекция 

  Поезия
633 0 1

Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.


След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?

© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??