19 нояб. 2015 г., 18:46

Ретроспекция

836 0 20

 

                                  

                                   защото всичко вече се е случило

                                   приключи дългото очакване

                                   ловът на пеперуди е успешен

                                   крадците на светулки са прогонени

                                   невинните пътеки са отъпкани

                                   най-приказното място е намерено

                                   принцесите и жабите - целунати

                                   каквото рече Заратустра - чуто е

                                   човекът мост е между световете

                                   и никой  не е по-голям от хляба

                                   и нищо не е по-горчиво

                                   от истината със хининови очи

                                   бодливите амбиции са смачкани 

                                   като нахални млади таралежи

                                   и всички рошави предателства -

                                   зазидани  в стената на срама...

 

                                  най-сребърните часове са преживени

                                  душата е със крехки рамене

                                  и затова тежи среброто във косите

                                  приключило е дългото очакване

                                  а дългото сбогуване започва утре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много приятно. Браво!
  • Няма стига сбогуването,
    то е като сянка да хванеш,
    очакването е лудост,
    едно дълго пиянство...
  • Оби4ам да се спирам тук - при мъдрата ти, с лек тъжен привкус, поезия! Винаги докосваш тънките струни на душата! Раде!!
  • Страхотно! Образно до последния щрих, вярно до болка - ретроспекция и рекапитулация - и ...ново очакване, защото
    дългото сбогуване започва утре...
  • Защото е чудесен този стих, отново ще се връщам тук...
    Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....