19 нояб. 2015 г., 18:46

Ретроспекция

835 0 20

 

                                  

                                   защото всичко вече се е случило

                                   приключи дългото очакване

                                   ловът на пеперуди е успешен

                                   крадците на светулки са прогонени

                                   невинните пътеки са отъпкани

                                   най-приказното място е намерено

                                   принцесите и жабите - целунати

                                   каквото рече Заратустра - чуто е

                                   човекът мост е между световете

                                   и никой  не е по-голям от хляба

                                   и нищо не е по-горчиво

                                   от истината със хининови очи

                                   бодливите амбиции са смачкани 

                                   като нахални млади таралежи

                                   и всички рошави предателства -

                                   зазидани  в стената на срама...

 

                                  най-сребърните часове са преживени

                                  душата е със крехки рамене

                                  и затова тежи среброто във косите

                                  приключило е дългото очакване

                                  а дългото сбогуване започва утре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много приятно. Браво!
  • Няма стига сбогуването,
    то е като сянка да хванеш,
    очакването е лудост,
    едно дълго пиянство...
  • Оби4ам да се спирам тук - при мъдрата ти, с лек тъжен привкус, поезия! Винаги докосваш тънките струни на душата! Раде!!
  • Страхотно! Образно до последния щрих, вярно до болка - ретроспекция и рекапитулация - и ...ново очакване, защото
    дългото сбогуване започва утре...
  • Защото е чудесен този стих, отново ще се връщам тук...
    Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....