Ретроспекция
Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен
и в младостта си още го отрекох аз.
Кръжат в пространството рояци суеверни -
безпътни същества с нищожна власт.
Далече от тълпите се намерих -
единствен жив - самотник сред безкрайността.
И катедралите от мисли са ми полилеи -
шпалир от спомени за вечността.
Безбройноокото чудовище се вглежда
в душата ми с пронизващи от звезден хлад очи.
Захвърлям кожата си змийска от надежди
и къпя тяло под порой лъчи...
Сам знак на себе си и необятен символ,
на упояваща сърцето дръзка страст,
издигнах се над гребена пенлив от истини -
доказал формулата: "ти съм аз".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
