1 окт. 2025 г., 05:40

Ретроспективно

156 1 0

Вчера бях трийсетгодишен,

днеска съм над шестдесет.

Пишат ме вече излишен,

но си оставам поет.

 

Вече ми сложиха кръста,

казват, че вече съм прах.

Аз пък показах им ,,пръста",

гаргара направих си с тях;

 

Те са от старото време,

аз съм с два века напред.

Те са нецъфнало семе,

аз съм кокиче сред лед.

 

Тяхната си е изпята,

моята пее се днес.

Ний сме различни два свята,

но не им гоня карез.

 

Щото съм май непреходен,

даже ми казват по здрач-

,,Пич, ти човек си народен,

на тъпотата палач!".

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...