Ретроспективно

Вчера бях трийсетгодишен,

днеска съм над шестдесет.

Пишат ме вече излишен,

но си оставам поет.

Вече ми сложиха кръста,

казват, че вече съм прах.

Аз пък показах им ,,пръста",

гаргара направих си с тях;

Те са от старото време,

аз съм с два века напред.

Те са нецъфнало семе,

аз съм кокиче сред лед.

Тяхната си е изпята,

моята пее се днес.

Ний сме различни два свята,

но не им гоня карез.

Щото съм май непреходен,

даже ми казват по здрач-

,,Пич, ти човек си народен,

на тъпотата палач!".