1.10.2025 г., 5:40

Ретроспективно

154 1 0

Вчера бях трийсетгодишен,

днеска съм над шестдесет.

Пишат ме вече излишен,

но си оставам поет.

 

Вече ми сложиха кръста,

казват, че вече съм прах.

Аз пък показах им ,,пръста",

гаргара направих си с тях;

 

Те са от старото време,

аз съм с два века напред.

Те са нецъфнало семе,

аз съм кокиче сред лед.

 

Тяхната си е изпята,

моята пее се днес.

Ний сме различни два свята,

но не им гоня карез.

 

Щото съм май непреходен,

даже ми казват по здрач-

,,Пич, ти човек си народен,

на тъпотата палач!".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...