12 янв. 2011 г., 14:50

Ревнивият бездарник

1.1K 0 6

Ревнивият бездарник

 

Къде ли не опита да пробие

и никъде не му върви.

Май по-добре да се напие

и да злослови до зори.

 

Във любовта той не успя,

дори със собствената си жена.

От злобна ревност подивя,

потърси в другите вина.

 

И планове потайни той крои,

от завист подло да ги злепостави

и начини започва да брои,

с които за резил да ги направи.

 

Решил във интернет да влезе,

той логва се във сайтове сериозни,

надявайки се нещо да излезе,

като си служи с думи религиозни.

 

И хвърля зли стрели отровни,

със мазни коментари критикува,

с небивалици безмисловни

той  истински творци със бяс оплюва.

 

А крие се под чужди имена

и в  транс изпада до забрава,

със истината води той война,

но „пън-бездарник” си остава.

 

                                       11.01.2011

 

Не поливайте пъновете, дървета от тях няма да поникнат. Но ако ги сечете, тогава те може да „цъфнат и да вържат”. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, ама и без плюс стихотворението достига своето предназначение.
  • Благодаря ти за добрите думи и за това, че ме разбираш! Определям я като социална сатира, но я написах на един дъх, спонтанно... въпреки, че е обобщаваща, може би съм имал и нещо по-конкретно предвид.

  • Написано с хъс,с удоволствие...Твоето оръжие е по-добро пред това на злобарите.А сатира не се пише лесно.Поздрави!
  • Благодаря ви за положителните мнения. Ами, това е социален тип... разбира се, всеки социален тип си има прототип. Е, това за "връзването и цъфтенето" има преносно значение. Казал съм го в смисъл, че е по-добре да "сечем" такива пънове. Ако ги подминаваме, те ще "пуснат корени" и ще ни "изсмучат живителните сокове". Вторият куплет (и на мен той най-много ми харесва), може би има малко по-конкретно значение, но за една сатира и другите куплети са важни.
  • Туй последното за връзване и цъфтене не го разбрах, май по-добре нито да ги поливаме, нито да ги сечеме, или просто да ги подминаваме.Добре си се справил със стиха, особено втория куплет ми хареса!С поздрави, Даниел!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...