12.01.2011 г., 14:50

Ревнивият бездарник

1.1K 0 6

Ревнивият бездарник

 

Къде ли не опита да пробие

и никъде не му върви.

Май по-добре да се напие

и да злослови до зори.

 

Във любовта той не успя,

дори със собствената си жена.

От злобна ревност подивя,

потърси в другите вина.

 

И планове потайни той крои,

от завист подло да ги злепостави

и начини започва да брои,

с които за резил да ги направи.

 

Решил във интернет да влезе,

той логва се във сайтове сериозни,

надявайки се нещо да излезе,

като си служи с думи религиозни.

 

И хвърля зли стрели отровни,

със мазни коментари критикува,

с небивалици безмисловни

той  истински творци със бяс оплюва.

 

А крие се под чужди имена

и в  транс изпада до забрава,

със истината води той война,

но „пън-бездарник” си остава.

 

                                       11.01.2011

 

Не поливайте пъновете, дървета от тях няма да поникнат. Но ако ги сечете, тогава те може да „цъфнат и да вържат”. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, ама и без плюс стихотворението достига своето предназначение.
  • Благодаря ти за добрите думи и за това, че ме разбираш! Определям я като социална сатира, но я написах на един дъх, спонтанно... въпреки, че е обобщаваща, може би съм имал и нещо по-конкретно предвид.

  • Написано с хъс,с удоволствие...Твоето оръжие е по-добро пред това на злобарите.А сатира не се пише лесно.Поздрави!
  • Благодаря ви за положителните мнения. Ами, това е социален тип... разбира се, всеки социален тип си има прототип. Е, това за "връзването и цъфтенето" има преносно значение. Казал съм го в смисъл, че е по-добре да "сечем" такива пънове. Ако ги подминаваме, те ще "пуснат корени" и ще ни "изсмучат живителните сокове". Вторият куплет (и на мен той най-много ми харесва), може би има малко по-конкретно значение, но за една сатира и другите куплети са важни.
  • Туй последното за връзване и цъфтене не го разбрах, май по-добре нито да ги поливаме, нито да ги сечеме, или просто да ги подминаваме.Добре си се справил със стиха, особено втория куплет ми хареса!С поздрави, Даниел!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...