6 февр. 2008 г., 21:16

Ревност

1.1K 0 10
 

Тя притиска моята душа -

като тежък камък

нежно цвете...

Тя гърми...

Тя боли...

Тя е по-солена

от сълза,

по-отровна от змия.

И в сърцето ми,

сякаш в казан

на ада,

тя кипи, кипи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севдалин Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, човеко, толкова ще ти олекне без този камък!...Първата стъпка е да осъзнаеш какво ти подтиска душата, да си го кажеш на глас / а ти чудесно си го написал!/ - остава ти САМО да разбиеш камъка, за да си щастлив! Пожелавам ти го!
  • Нежно цвете е душата ти - чудесен образ! Тогава не я мъчи с камъка на изпепелявящата ревност... Но може би именно защото е силно страданието, създаваш такива стихове.
  • Разбирам те. Голяма болка е.
    Силен си, щом признаваш това.
    Поздрав, Севдалин!
  • Благодаря,Владимир...
  • Поздравления!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...