6 feb 2008, 21:16

Ревност

  Poesía » Otra
1.1K 0 10
 

Тя притиска моята душа -

като тежък камък

нежно цвете...

Тя гърми...

Тя боли...

Тя е по-солена

от сълза,

по-отровна от змия.

И в сърцето ми,

сякаш в казан

на ада,

тя кипи, кипи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалин Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, човеко, толкова ще ти олекне без този камък!...Първата стъпка е да осъзнаеш какво ти подтиска душата, да си го кажеш на глас / а ти чудесно си го написал!/ - остава ти САМО да разбиеш камъка, за да си щастлив! Пожелавам ти го!
  • Нежно цвете е душата ти - чудесен образ! Тогава не я мъчи с камъка на изпепелявящата ревност... Но може би именно защото е силно страданието, създаваш такива стихове.
  • Разбирам те. Голяма болка е.
    Силен си, щом признаваш това.
    Поздрав, Севдалин!
  • Благодаря,Владимир...
  • Поздравления!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...