Ревност
Тя притиска моята душа -
като тежък камък
нежно цвете...
Тя гърми...
Тя боли...
Тя е по-солена
от сълза,
по-отровна от змия.
И в сърцето ми,
сякаш в казан
на ада,
тя кипи, кипи...
© Севдалин Петров All rights reserved.
Feb 6, 2008, 9:16 PM
Comments
Comments
-
Хей, човеко, толкова ще ти олекне без този камък!...Първата стъпка е да осъзнаеш какво ти подтиска душата, да си го кажеш на глас / а ти чудесно си го написал!/ - остава ти САМО да разбиеш камъка, за да си щастлив! Пожелавам ти го!
-
Нежно цвете е душата ти - чудесен образ! Тогава не я мъчи с камъка на изпепелявящата ревност... Но може би именно защото е силно страданието, създаваш такива стихове. -
-
-
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
