Feb 6, 2008, 9:16 PM

Ревност

  Poetry » Other
1.1K 0 10
 

Тя притиска моята душа -

като тежък камък

нежно цвете...

Тя гърми...

Тя боли...

Тя е по-солена

от сълза,

по-отровна от змия.

И в сърцето ми,

сякаш в казан

на ада,

тя кипи, кипи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалин Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, човеко, толкова ще ти олекне без този камък!...Първата стъпка е да осъзнаеш какво ти подтиска душата, да си го кажеш на глас / а ти чудесно си го написал!/ - остава ти САМО да разбиеш камъка, за да си щастлив! Пожелавам ти го!
  • Нежно цвете е душата ти - чудесен образ! Тогава не я мъчи с камъка на изпепелявящата ревност... Но може би именно защото е силно страданието, създаваш такива стихове.
  • Разбирам те. Голяма болка е.
    Силен си, щом признаваш това.
    Поздрав, Севдалин!
  • Благодаря,Владимир...
  • Поздравления!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...