6.02.2008 г., 21:16

Ревност

1.1K 0 10
 

Тя притиска моята душа -

като тежък камък

нежно цвете...

Тя гърми...

Тя боли...

Тя е по-солена

от сълза,

по-отровна от змия.

И в сърцето ми,

сякаш в казан

на ада,

тя кипи, кипи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалин Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, човеко, толкова ще ти олекне без този камък!...Първата стъпка е да осъзнаеш какво ти подтиска душата, да си го кажеш на глас / а ти чудесно си го написал!/ - остава ти САМО да разбиеш камъка, за да си щастлив! Пожелавам ти го!
  • Нежно цвете е душата ти - чудесен образ! Тогава не я мъчи с камъка на изпепелявящата ревност... Но може би именно защото е силно страданието, създаваш такива стихове.
  • Разбирам те. Голяма болка е.
    Силен си, щом признаваш това.
    Поздрав, Севдалин!
  • Благодаря,Владимир...
  • Поздравления!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...