22 июл. 2011 г., 02:07

Ревност 

  Поэзия » Другая
1272 0 0
Ревност
С надежда натиска бутона –
отсреща ни „вопъл ни стон“.
Мълчи телефона…
същински „Антон“.
„Къде е? С кого е?
Навярно е с онзи
надут и бездарен поет,
поднесъл ѝ нагло
пред мене букет.“
Обхванат от ярост троши джиесема,
започва да къса изящен албум. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Все права защищены

Предложения
: ??:??