Jul 22, 2011, 2:07 AM

Ревност

  Poetry » Other
1.5K 0 0

Ревност

 

С надежда  натиска бутона –

отсреща ни „вопъл ни стон“.

Мълчи телефона…

същински „Антон“.

„Къде е? С кого е?

Навярно е с онзи

надут и бездарен поет,

поднесъл ѝ нагло

пред мене букет.“

 

Обхванат от ярост троши джиесема,

започва да къса изящен албум.

А после чашата взема,

която с прецизност завидна

уцелва китайската ваза –

реликвата свидна

от негова прабаба.

Накрая и … бум -

угасва завинаги

настолната лампа.

 

Но ето, че някой звъни,

неуцелил момента,

и бавно отваря вратата

на апартамента.

Той нервно излиза в антрето

и…

подобно на свинкс,

застива лицето.

Но после смирено

пред нея застава.

Отсреща девойка чаровна,

с очи езера,

го гледа с усмивка

и устни подава

за страстна целувка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...