Jul 22, 2011, 2:07 AM

Ревност

  Poetry » Other
1.5K 0 0

Ревност

 

С надежда  натиска бутона –

отсреща ни „вопъл ни стон“.

Мълчи телефона…

същински „Антон“.

„Къде е? С кого е?

Навярно е с онзи

надут и бездарен поет,

поднесъл ѝ нагло

пред мене букет.“

 

Обхванат от ярост троши джиесема,

започва да къса изящен албум.

А после чашата взема,

която с прецизност завидна

уцелва китайската ваза –

реликвата свидна

от негова прабаба.

Накрая и … бум -

угасва завинаги

настолната лампа.

 

Но ето, че някой звъни,

неуцелил момента,

и бавно отваря вратата

на апартамента.

Той нервно излиза в антрето

и…

подобно на свинкс,

застива лицето.

Но после смирено

пред нея застава.

Отсреща девойка чаровна,

с очи езера,

го гледа с усмивка

и устни подава

за страстна целувка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...