29 авг. 2006 г., 13:59

РЕВНОСТ

795 1 2

Ревността е страшно нещо - опасно е,боли.
Кара те да полудяваш и да се съмняваш в себе си дори.
Притиска те със свойте слаби, но костеливи ръце.
Спираш. Не можеш да дишаш  и толкова боли.
Вече се имъчваш и загубваш воля. Кукла на конци.
Пластелин в ръцете й - тя те превръща в желания от нея стереотип.
Опитваш се да се измъкнеш, защото вярвяш на човека до теб.
Но ето, тя е посяла първото зрънце съмнение и злочест.
Вече си хванат в капан. Животно в клетка.
Попадаш под влиянието на нейните думи и дела.
Думата ВЯРНОСТ е изтрита от твоят речник веднага.
И ставаш зъл и мрачен. Отхвърлен и самотен.
Низвергнат от човек и род.
Но заспиваш с надеждата да се спасиш утре
и да срещнеш своята голяма любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ревността
    е страшно нещо -
    опасно е,боли,
    кара те да полудяваш
    и да се съмняваш
    в себе си дори.
    Притиска те
    със свойте слаби,
    но костеливи ръце,
    спираш,
    не можеш да дишаш
    и толкова боли!
    Вече се имъчваш
    и загубваш воля -
    кукла на конци,
    пластелин в ръцете й -
    тя те превръща
    в желания от нея стереотип.
    Опитваш се
    да се измъкнеш,
    защото вярвяш
    на човека до теб,
    но ето-
    тя е посяла
    първото зрънце
    съмнение
    и злочест.
    Вече си хванат
    в капан-
    животно в клетка.
    Попадаш
    под влиянието
    на нвйните думи и дела.
    Думата ВЯРНОСТ
    е изтрита
    от твоя речник веднага
    и ставаш зъл и мрачен,
    отхвърлен и самотен,
    низвергнат
    от човек и род,
    но заспиваш
    с надеждата
    да се спасиш утре
    и да срещнеш
    своята голяма любов.
  • Харесва ми замисъла!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...