Aug 29, 2006, 1:59 PM

РЕВНОСТ

  Poetry
789 1 2

Ревността е страшно нещо - опасно е,боли.
Кара те да полудяваш и да се съмняваш в себе си дори.
Притиска те със свойте слаби, но костеливи ръце.
Спираш. Не можеш да дишаш  и толкова боли.
Вече се имъчваш и загубваш воля. Кукла на конци.
Пластелин в ръцете й - тя те превръща в желания от нея стереотип.
Опитваш се да се измъкнеш, защото вярвяш на човека до теб.
Но ето, тя е посяла първото зрънце съмнение и злочест.
Вече си хванат в капан. Животно в клетка.
Попадаш под влиянието на нейните думи и дела.
Думата ВЯРНОСТ е изтрита от твоят речник веднага.
И ставаш зъл и мрачен. Отхвърлен и самотен.
Низвергнат от човек и род.
Но заспиваш с надеждата да се спасиш утре
и да срещнеш своята голяма любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ревността
    е страшно нещо -
    опасно е,боли,
    кара те да полудяваш
    и да се съмняваш
    в себе си дори.
    Притиска те
    със свойте слаби,
    но костеливи ръце,
    спираш,
    не можеш да дишаш
    и толкова боли!
    Вече се имъчваш
    и загубваш воля -
    кукла на конци,
    пластелин в ръцете й -
    тя те превръща
    в желания от нея стереотип.
    Опитваш се
    да се измъкнеш,
    защото вярвяш
    на човека до теб,
    но ето-
    тя е посяла
    първото зрънце
    съмнение
    и злочест.
    Вече си хванат
    в капан-
    животно в клетка.
    Попадаш
    под влиянието
    на нвйните думи и дела.
    Думата ВЯРНОСТ
    е изтрита
    от твоя речник веднага
    и ставаш зъл и мрачен,
    отхвърлен и самотен,
    низвергнат
    от човек и род,
    но заспиваш
    с надеждата
    да се спасиш утре
    и да срещнеш
    своята голяма любов.
  • Харесва ми замисъла!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...