29.08.2006 г., 13:59

РЕВНОСТ

788 1 2

Ревността е страшно нещо - опасно е,боли.
Кара те да полудяваш и да се съмняваш в себе си дори.
Притиска те със свойте слаби, но костеливи ръце.
Спираш. Не можеш да дишаш  и толкова боли.
Вече се имъчваш и загубваш воля. Кукла на конци.
Пластелин в ръцете й - тя те превръща в желания от нея стереотип.
Опитваш се да се измъкнеш, защото вярвяш на човека до теб.
Но ето, тя е посяла първото зрънце съмнение и злочест.
Вече си хванат в капан. Животно в клетка.
Попадаш под влиянието на нейните думи и дела.
Думата ВЯРНОСТ е изтрита от твоят речник веднага.
И ставаш зъл и мрачен. Отхвърлен и самотен.
Низвергнат от човек и род.
Но заспиваш с надеждата да се спасиш утре
и да срещнеш своята голяма любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ревността
    е страшно нещо -
    опасно е,боли,
    кара те да полудяваш
    и да се съмняваш
    в себе си дори.
    Притиска те
    със свойте слаби,
    но костеливи ръце,
    спираш,
    не можеш да дишаш
    и толкова боли!
    Вече се имъчваш
    и загубваш воля -
    кукла на конци,
    пластелин в ръцете й -
    тя те превръща
    в желания от нея стереотип.
    Опитваш се
    да се измъкнеш,
    защото вярвяш
    на човека до теб,
    но ето-
    тя е посяла
    първото зрънце
    съмнение
    и злочест.
    Вече си хванат
    в капан-
    животно в клетка.
    Попадаш
    под влиянието
    на нвйните думи и дела.
    Думата ВЯРНОСТ
    е изтрита
    от твоя речник веднага
    и ставаш зъл и мрачен,
    отхвърлен и самотен,
    низвергнат
    от човек и род,
    но заспиваш
    с надеждата
    да се спасиш утре
    и да срещнеш
    своята голяма любов.
  • Харесва ми замисъла!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...