29.08.2006 г., 13:59

РЕВНОСТ

787 1 2

Ревността е страшно нещо - опасно е,боли.
Кара те да полудяваш и да се съмняваш в себе си дори.
Притиска те със свойте слаби, но костеливи ръце.
Спираш. Не можеш да дишаш  и толкова боли.
Вече се имъчваш и загубваш воля. Кукла на конци.
Пластелин в ръцете й - тя те превръща в желания от нея стереотип.
Опитваш се да се измъкнеш, защото вярвяш на човека до теб.
Но ето, тя е посяла първото зрънце съмнение и злочест.
Вече си хванат в капан. Животно в клетка.
Попадаш под влиянието на нейните думи и дела.
Думата ВЯРНОСТ е изтрита от твоят речник веднага.
И ставаш зъл и мрачен. Отхвърлен и самотен.
Низвергнат от човек и род.
Но заспиваш с надеждата да се спасиш утре
и да срещнеш своята голяма любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ревността
    е страшно нещо -
    опасно е,боли,
    кара те да полудяваш
    и да се съмняваш
    в себе си дори.
    Притиска те
    със свойте слаби,
    но костеливи ръце,
    спираш,
    не можеш да дишаш
    и толкова боли!
    Вече се имъчваш
    и загубваш воля -
    кукла на конци,
    пластелин в ръцете й -
    тя те превръща
    в желания от нея стереотип.
    Опитваш се
    да се измъкнеш,
    защото вярвяш
    на човека до теб,
    но ето-
    тя е посяла
    първото зрънце
    съмнение
    и злочест.
    Вече си хванат
    в капан-
    животно в клетка.
    Попадаш
    под влиянието
    на нвйните думи и дела.
    Думата ВЯРНОСТ
    е изтрита
    от твоя речник веднага
    и ставаш зъл и мрачен,
    отхвърлен и самотен,
    низвергнат
    от човек и род,
    но заспиваш
    с надеждата
    да се спасиш утре
    и да срещнеш
    своята голяма любов.
  • Харесва ми замисъла!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...