rajsun (Райчо Русев)
541 1380
13 февр. 2009 г., 11:00

Ревнувам те 

  Поэзия » Любовная
1117 0 10

Ревнувам те,
както ревнувам деня от голямата нощ.

Както ревнувам живота,
накъсан на глътки, на залъци,
от стиховете - следи
от погалили слънцето пръсти.

Ревнувам те, както ревнувам пътеката
кривнала - накъде?

Както предател ревнува своята жертва,
след като я предаде.

Ревнувам те, както ревнувам лястовички
по жиците - за през океана.

Ревнувам те, както ревнувам децата си
от свят, в който ме няма.

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ревността винаги ме е впечатлявала като усет за граница. И ти си съумял да откриеш разнообразие от образи и "истории", чрез които да я изтъкнеш като доказателство за любов, за принадлежност. Признатата ревност звучи като обяснение, тя назовава слабостта, превърната в сила. Защото когато разголиш душата си с такава последователна настоятелност, си надмогнал себе си.

    Браво Райчо! Чела съм го, но при тебе всичко се чете като за първи път.С наслада и изненада.
  • Ревнувам те, както ревнувам децата си
    от свят, в който ме няма.

    Без дъх!
  • Много е прочувствено, Райсъне!!!!

    Поздрави!!!
  • "Ревнувам те, както ревнувам децата си
    от свят, в който ме няма."

    Умението да усетиш, да нарисуваш и да го внушиш - Силно!
  • Хубав стих!
    Поздрави!
  • Прекрасно!
  • "Както ревнувам живота, накъсан на глътки..." - Хубаво е! Който обича - ревнува! Успех!
  • Прекрасен стих!
  • "Ревнувам те, както ревнувам децата си
    от свят, в който ме няма."
    .................
    !!!
  • Невероятно е!
Предложения
: ??:??