Feb 13, 2009, 11:00 AM

Ревнувам те

Poetry » Love

1.3K 0 10

Ревнувам те,
както ревнувам деня от голямата нощ.

Както ревнувам живота,
накъсан на глътки, на залъци,
от стиховете - следи
от погалили слънцето пръсти.

Ревнувам те, както ревнувам пътеката
кривнала - накъде?

Както предател ревнува своята жертва,
след като я предаде.

Ревнувам те, както ревнувам лястовички
по жиците - за през океана.

Ревнувам те, както ревнувам децата си
от свят, в който ме няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

izvorche (Христина Петрова)

Ревността винаги ме е впечатлявала като усет за граница. И ти си съумял да откриеш разнообразие от образи и "истории", чрез които да я изтъкнеш като доказателство за любов, за принадлежност. Признатата ревност звучи като обяснение, тя назовава слабостта, превърната в сила. Защото когато разголиш душата си с такава последователна настоятелност, си надмогнал себе си.

Браво Райчо! Чела съм го, но при тебе всичко се чете като за първи път.С наслада и изненада.

2009-02-16T08:53:50+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ревнувам те, както ревнувам децата си
от свят, в който ме няма.

Без дъх!

2009-02-13T22:58:19+02:00
robert (Роберт Кулиани)

Много е прочувствено, Райсъне!!!!

Поздрави!!!

2009-02-13T22:49:22+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Ревнувам те, както ревнувам децата си
от свят, в който ме няма."

Умението да усетиш, да нарисуваш и да го внушиш - Силно!

2009-02-13T20:12:10+02:00
smile1 (Валка)

Хубав стих!
Поздрави!

2009-02-13T18:04:42+02:00