2 авг. 2005 г., 09:01

Рибарска орисия

1.2K 0 3

Рибарска орисия

Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните.

Поглеждам те със скрит копнеж,
изгарят ме безброй съмнения,
но след кратък душевен кипеж
не остава място за две мнения.

Остани си със здраве, море!
Нека друг да оплитат сирените!
Тук в ръцете ми, ей тук тече
рибарска кръв,тука във вените!

За мен няма ни делник, ни час
за отмора, за ласки безгрижни.
Ден изгрява и вече съм с вас,
предани мои мотори верижни.

Добрият улов е и моята песен,
аз пея когато пълни са мрежите!
Тогава, море, животът е лесен
и в сърцето се връщат копнежите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,колко далеко от теб е морето а как красиво пишеш за него От мен 6 с чиста съвест
  • моторни песни и солени пръски от вълните
  • моторни песни и солени пръски от вълните

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...