Рибарска орисия
Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните.
Поглеждам те със скрит копнеж,
изгарят ме безброй съмнения,
но след кратък душевен кипеж
не остава място за две мнения.
Остани си със здраве, море!
Нека друг да оплитат сирените!
Тук в ръцете ми, ей тук тече ...