2 ago 2005, 9:01

Рибарска орисия

  Poesía
1.2K 0 3

Рибарска орисия

Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните.

Поглеждам те със скрит копнеж,
изгарят ме безброй съмнения,
но след кратък душевен кипеж
не остава място за две мнения.

Остани си със здраве, море!
Нека друг да оплитат сирените!
Тук в ръцете ми, ей тук тече
рибарска кръв,тука във вените!

За мен няма ни делник, ни час
за отмора, за ласки безгрижни.
Ден изгрява и вече съм с вас,
предани мои мотори верижни.

Добрият улов е и моята песен,
аз пея когато пълни са мрежите!
Тогава, море, животът е лесен
и в сърцето се връщат копнежите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех,колко далеко от теб е морето а как красиво пишеш за него От мен 6 с чиста съвест
  • моторни песни и солени пръски от вълните
  • моторни песни и солени пръски от вълните

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...