Рибарска сага (цикъл за Коци)

I. Самоличност

„Риболовът забранен е!“ –

Но не за мене,

                            не за мен.

Аз съм Константин Малик –

бракониер велик!

II. Атестат

Може риба всякаква да улови.

Ала Той самият е бракониер

                               неуловим!

III. Рибарска сага

Щом Коци появи се със винтяга

                   и рибарските дисаги,

във ужас се снишават на реката

                                  двата бряга.

От вир на вир поспирва, строг,

и сянка тежка там разпери ли,

изскача рибата – във шок, -

сама коша му умерва,

                                      пълни -

точно като топка баскетболна.

Мама Здравка шета предоволна

(вечерята ще е охолна).

Към тигана котката посяга

                                самоволно -

апетитът ѝ едвам издържа:

толкоз много риба има да се пържи.

Съседите, и те, се разбохемстват,

получили си пая;

щуреят и блаженстват,

                                    сякаш

на кьор-софра са в рая.

На миризмата рибешка в обхвата

е цяла махалата;

ни миг не мигва, а дрогирана -

на въдичаря името скандира,

                            иска автографи.

А Коци - авторът на таз рибарска сага,

си ляга (не от смях);

утре за реката трябва да е бодър.

Здравка ще се отдаде на всенощно

                                                бдение, -

та кулинарното ѝ вдъхновение

да произведе поетически шедьовър.