Oct 17, 2025, 3:11 PM

Рибарска сага (цикъл за Коци)

  Poetry
145 0 0

I. Самоличност

„Риболовът забранен е!“ –

Но не за мене,

                            не за мен.

Аз съм Константин Малик –

бракониер велик!

 

II. Атестат

Може риба всякаква да улови.

Ала Той самият е бракониер

                               неуловим!

 

III. Рибарска сага

Щом Коци появи се със винтяга

                   и рибарските дисаги,

във ужас се снишават на реката

                                  двата бряга.

 

От вир на вир поспирва, строг,

и сянка тежка там разпери ли,

изскача рибата – във шок, -

сама коша му умерва,

                                      пълни -

точно като топка баскетболна.

 

Мама Здравка шета предоволна

(вечерята ще е охолна).

Към тигана котката посяга

                                самоволно -

апетитът ѝ едвам издържа:

толкоз много риба има да се пържи.

 

Съседите, и те, се разбохемстват,

получили си пая;

щуреят и блаженстват,

                                    сякаш

на кьор-софра са в рая.

 

На миризмата рибешка в обхвата

е цяла махалата;

ни миг не мигва, а дрогирана -

на въдичаря името скандира,

                            иска автографи.

 

А Коци - авторът на таз рибарска сага,

си ляга (не от смях);

утре за реката трябва да е бодър.

 

Здравка ще се отдаде на всенощно

                                                бдение, -

та кулинарното ѝ вдъхновение

да произведе поетически шедьовър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...