17.10.2025 г., 15:11

Рибарска сага (цикъл за Коци)

144 0 0

I. Самоличност

„Риболовът забранен е!“ –

Но не за мене,

                            не за мен.

Аз съм Константин Малик –

бракониер велик!

 

II. Атестат

Може риба всякаква да улови.

Ала Той самият е бракониер

                               неуловим!

 

III. Рибарска сага

Щом Коци появи се със винтяга

                   и рибарските дисаги,

във ужас се снишават на реката

                                  двата бряга.

 

От вир на вир поспирва, строг,

и сянка тежка там разпери ли,

изскача рибата – във шок, -

сама коша му умерва,

                                      пълни -

точно като топка баскетболна.

 

Мама Здравка шета предоволна

(вечерята ще е охолна).

Към тигана котката посяга

                                самоволно -

апетитът ѝ едвам издържа:

толкоз много риба има да се пържи.

 

Съседите, и те, се разбохемстват,

получили си пая;

щуреят и блаженстват,

                                    сякаш

на кьор-софра са в рая.

 

На миризмата рибешка в обхвата

е цяла махалата;

ни миг не мигва, а дрогирана -

на въдичаря името скандира,

                            иска автографи.

 

А Коци - авторът на таз рибарска сага,

си ляга (не от смях);

утре за реката трябва да е бодър.

 

Здравка ще се отдаде на всенощно

                                                бдение, -

та кулинарното ѝ вдъхновение

да произведе поетически шедьовър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...