РумиРайк (Руми)
19 27
15 окт. 2009 г., 10:01

Рибарят и кръчмарката 

  Поэзия » Другая
660 0 5

Кашмирено безветрие

и йероглифи по челото разчитаеми -

в очите му смъдеше от самотност

дори за рибите му беше жал

но знаеше

животът е това

което никога

не е живял

вратата през която

не е влязъл

 

Монети се намираха у джоба

на карираната риза

които да разпръсква във фонтаните

на цветните пристанища 
които никога

не е видял

и кораба от който

не е слязъл

 

Да бъде изгрев – рече си рибарят

който най-обичаше да отшумява

до бледен залез втъкнат сред вълните

И кротко си подгря той гърлото с мастика

и валериан

И беше сам

 

Да бъде залез – слънцето се изкикоти и разкъса

на хоризонта лепкавия целофан

небето пламна във пожар и се нахъса

Вълните наедряха най-безсрамно и подеха

жестоката игра на криеница

с лодчицата малка

 

А в тенекиената кръчма на брега се лееха

загубени метафори

фалшиви питиета

Оркестърът подрънкваше

певицата промрънкваше

истории за русалки и за морски цар...

И хищната гланцирана уста

на старата кръчмарка трепкаше и се люлееше

като повреден морски фар

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ave
  • ...минах от тук само за да те це лу на...
  • <a href=http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9599&Level=1>Напомни ми за "Венецианска нощ" на Христо Фотев. Благодаря ти!</a>
  • тук ми е вълшебно, много. благодаря!
  • Толкова въздействащи образи си създала, че се пренесох до рибаря, прочетох цялата самота в очите му, вълните ме подмятаха с малката ми лодка...накрая остана вкусът на анасон и хитрия поглед на кръчмарката впит в темето ми докато дремвам на бара. Благодаря за този стих, наистина беше удоволствие.
Предложения
: ??:??