Рибарят и кръчмарката
Кашмирено безветрие
и йероглифи по челото разчитаеми -
в очите му смъдеше от самотност
дори за рибите му беше жал
но знаеше
животът е това
което никога
не е живял
вратата през която
не е влязъл
Монети се намираха у джоба
на карираната риза
които да разпръсква във фонтаните
на цветните пристанища
които никога
не е видял
и кораба от който
не е слязъл
Да бъде изгрев – рече си рибарят
който най-обичаше да отшумява
до бледен залез втъкнат сред вълните
И кротко си подгря той гърлото с мастика
и валериан
И беше сам
Да бъде залез – слънцето се изкикоти и разкъса
на хоризонта лепкавия целофан
небето пламна във пожар и се нахъса
Вълните наедряха най-безсрамно и подеха
жестоката игра на криеница
с лодчицата малка
А в тенекиената кръчма на брега се лееха
загубени метафори
фалшиви питиета
Оркестърът подрънкваше
певицата промрънкваше
истории за русалки и за морски цар...
И хищната гланцирана уста
на старата кръчмарка трепкаше и се люлееше
като повреден морски фар
© Руми All rights reserved.
