– Ненагледна Дулсинея,
тук е твоят рицар смел!
Да говоря не умея,
но готов съм за дуел.
Изпотрепал съм десетки
великани в страшен бой.
Изхабих безброй подметки,
в твоя чест да съм герой.
Счупих копието, шлема,
но повярвай ми, с ръце
в миг готов съм да превзема
цяло стадо със овце.
Вчера ми се поопряха
мелници с противен нрав,
и без малко не ме смляха,
ала виж – почти съм здрав.
Вярно, с празна съм кесия,
но на правдата гарант.
За бедняците – месия.
Ей, попитай Росинант!
Чуй сърцето ми, любима,
името ти как шепти!
Докато и мен ме има,
то за тебе ще тупти!
– Ти си толкова комичен.
Жалко, че си хубавец.
Но си страшно архаичен,
въпреки, че си храбрец.
Рицарю, пропусна шанса –
тя, честта не се яде.
Фаворит е Санчо Панса –
хитър, тарикат, краде.
Аз не съм ти стара чанта,
лесно да ме поднесеш.
Хайде, тръгвай с Росинанта,
по полята да пасеш!
© Васил Иванов Все права защищены
Поздравявам те.