21 дек. 2011 г., 09:43

Рицар без доспехи

1.6K 1 12

Ритъмът - маслó и мед.

Строен стих като топола.

Сладки римички - шербет,

ама със поанта гола.

 

Смисъл рехав като плет,

ала може да се пее.

Вее риза млад поет -

на бял кон вятър го вее.

 

Пак е в творчески развет,

пише-брише, брише-пише...

Я поема, я сонет

върху листа ще издиша.

 

После ще благодари

на прочелите прилежно.

"Светло да ти е" , "бъди"

... "много влюбено и нежно"...

 

Но яви ли се "злобар",

словоблудства необичащ,

този наш поет-другар,

на себе си ще заприлича...

 

С кенефчийския си хъс,

и съвсем непоетично,

плямпа като мокър гъз,

срещу словото критично.

 

Но какво пък, жив и здрав!

Много творчески успехи.

Нищо че със този нрав

си е рицар без доспехи...




 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...