21.12.2011 г., 9:43

Рицар без доспехи

1.6K 1 12

Ритъмът - маслó и мед.

Строен стих като топола.

Сладки римички - шербет,

ама със поанта гола.

 

Смисъл рехав като плет,

ала може да се пее.

Вее риза млад поет -

на бял кон вятър го вее.

 

Пак е в творчески развет,

пише-брише, брише-пише...

Я поема, я сонет

върху листа ще издиша.

 

После ще благодари

на прочелите прилежно.

"Светло да ти е" , "бъди"

... "много влюбено и нежно"...

 

Но яви ли се "злобар",

словоблудства необичащ,

този наш поет-другар,

на себе си ще заприлича...

 

С кенефчийския си хъс,

и съвсем непоетично,

плямпа като мокър гъз,

срещу словото критично.

 

Но какво пък, жив и здрав!

Много творчески успехи.

Нищо че със този нрав

си е рицар без доспехи...




 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...