21.12.2011 г., 9:43

Рицар без доспехи

1.6K 1 12

Ритъмът - маслó и мед.

Строен стих като топола.

Сладки римички - шербет,

ама със поанта гола.

 

Смисъл рехав като плет,

ала може да се пее.

Вее риза млад поет -

на бял кон вятър го вее.

 

Пак е в творчески развет,

пише-брише, брише-пише...

Я поема, я сонет

върху листа ще издиша.

 

После ще благодари

на прочелите прилежно.

"Светло да ти е" , "бъди"

... "много влюбено и нежно"...

 

Но яви ли се "злобар",

словоблудства необичащ,

този наш поет-другар,

на себе си ще заприлича...

 

С кенефчийския си хъс,

и съвсем непоетично,

плямпа като мокър гъз,

срещу словото критично.

 

Но какво пък, жив и здрав!

Много творчески успехи.

Нищо че със този нрав

си е рицар без доспехи...




 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....