Рицар без доспехи
Ритъмът - маслó и мед.
Строен стих като топола.
Сладки римички - шербет,
ама със поанта гола.
Смисъл рехав като плет,
ала може да се пее.
Вее риза млад поет -
на бял кон вятър го вее.
Пак е в творчески развет,
пише-брише, брише-пише...
Я поема, я сонет
върху листа ще издиша.
После ще благодари
на прочелите прилежно.
"Светло да ти е" , "бъди"
... "много влюбено и нежно"...
Но яви ли се "злобар",
словоблудства необичащ,
този наш поет-другар,
на себе си ще заприлича...
С кенефчийския си хъс,
и съвсем непоетично,
плямпа като мокър гъз,
срещу словото критично.
Но какво пък, жив и здрав!
Много творчески успехи.
Нищо че със този нрав
си е рицар без доспехи...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Поздрав,Митко!
